Храм Свети Георги Победоносец
гр. Асеновград
Пловдивска Света Митрополия

История на храма, архитектура, икони и стенописи, иконостас, камбанария  

История

Свети Георги
Храмът "Св. Георги" е строен в периода 1845-1848 години като българска църква, в двора на която е създадено и българско училище. Намира се в югоизточната част на града в старата махала Амбелино.
Родина на Светеца
Kaто архитектура и конструкция е една от първите такива в България. Според спомените на старите хора и специално на старата асеновградчанка Мария Янкова, църквата е строена три години.
Главен майстор е бил Васил Димов от известното с своите майстори - строители родопско село Югово.
Бачковски манастир
По-късно той е човека, построил и моста при Бачковския манастир. Готвач на строежа бил именно дядото на Мария - Янко Янков.
Този разказ на баба Мария се потвърждава и от една манастирска книга, намерена в църквата, в която е било записано, че същата "е построена от двамата братя Васил и Костадин, заедно със своите калфи и чираци от село Югово" .
Св. Писий Хилендарски
На това място преди е имало два параклиса - "Свети Архангел" и "Свети Георги", които били опожарени от кърджалиите, а по-долу - още два параклиса.
Легендата твърди, че в единия от тях - "Св. св. Козма и Дамян" е склопил очи Паисий Хилендарски. В чест на пребиваването на първия български възрожденец, населението решава на мястото на опожарените параклиси да се изгради величествен храм -"Свети Георги".
Зографски манастир
Църквата е построена по подобие на църквата "Свети Георги" в Зографския манастир (дори се твърди, че майстор Васил специално бил на Атон, за да я види преди да построи Амбелинския храм).
Строежът започнал през 1845 година и завършил през 1848 година. Храмът бил построен с волни пожертвования на населението от Асеновград и околията. Нейната оценка възлизала на 30 000 тогавашни гроша.
Снимка от тези времена
Към храма е имало и училище. Това се вижда от списъка на Основните училища в Асеновград, през 1902-1903 година, където 59 ученика от 3 и 4 отделение са били към училището при църквата "Свети Георги" - кв. Амбелино.

Архитектура

Църквата "Свети Георги" е най-голямата в града: дълга е 35 метра, широка е 18 метра, а куполът е висок 16 метра. Строена е в двор специално отреден за нея, оградена е с високи каменни стени, архитектурно оформени вход, чешма и др.
Храмът е трикорабна, трикуполна базилика и е с петстенна абсида. Два реда от по шест колони разделят наоса на три кораба. Отвън е с открит нартекс, на трите страни с кръгли, а на ъглите и пред главният вход с квадратни колони. Белият камък за строежа е добит от Корудере, а бигорът от село Бачково.
Сиенитът е извозван от Пловдивските тепета. Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан вместо с вода със зехтин), за да предпазва от влагата.
Св. Димитър - Пещера
Според арх. Стоилов, макар църквата да е възрожденска, тя има своите отлики от характерната за времето си архитектура. Те се изразяват в наличието на три купола и в двуетажната ампория. Тези две характерни особености се забелязват и при храма "Св. Димитър" в Пещера.
Храм Света Троица
Трите купола на храма имат различни размери, страничните са с диаметър, равен на интерколониумните, а средният е най-голям, с диаметър, равен на ширината на средният кораб. Той се носи от 6 колони. Подобно нещо имаме и в храм "Св. Троица" - Асеновград.
Първият етаж заема последните две междуосия от църковното пространство, а вторият етаж заема едно междуосие над средният кораб. Тук е бил събиран хорът на църквата.
Свободният край на долния етаж на емпорията има трицентрова крива - кобиличнообразна към страничните кораби, вдлъбната към средният кораб.
При втория етаж очертанието се издава към наоса в изпъкнала форма, пак с трицентрова крива.
Купола на храма
Куполите образуват вертикален акцент в центъра на наоса и раздвижените, противопоставени един на друг конвексно-конкавни обеми, явно подчертават бароковите влияния във възрожденската ни църковна архитектура.
Вътрешното пространство е решено без декоративна украса. Скромно, без претенциозно изразени детайли.
Храм отвътре
Църквата доминира в тази част на града и е в хармония със стръмните склонове на планината. Двата реда колони с хубави капители и двата балкона един над друг, придават красота на вътрешната архитектура и имат внушително въздействие.
Външната архитектура се характеризира с открита колонада от трите страни на сградата, каменните колони и кръгли куполи. Над покрива на църквата се издигат три купола, средният от които има дванадесетстенна форма, а над тях се откроява величествена камбанария, сочена за една от най-оригиналните камбанарии в страната.
От вътрешната страна на стените на църквата са вградени каменни тръби, дълги от 30 до 60 см., а също така и малки пръстени гърнета, които отразяват и разпространяват звука. Това е тайната на изкусният майстор.
Тръбите са вградени навсякъде - и в таваните и в куполите. Навсякъде са разположени равномерно. Освен това горе на куполите няма нито една греда, нито един пирон.
Св. Кирик и Юлита
(Между другото практиката с вграждане на гърнета в стените на храмовете и параклисите е срещана практика в нашия район. В паркалиса при аязмото "Св. Кирик и Юлита", който сега е в трагично състояние ясно се виждат гърнетата сложени в стените със същата цел, както и в храм "Свети Георги).
Първият градски часовник се появил на камбанарията на "Свети Георги". Малък надпис върху часовниковия механизъм показва, че той е направен във Виена през 1872 година.
Построената камбанария се оказала ниска за дългите му топузи, затова при монтирането му, в основата и издълбали дълбок кладенец, където топузите ту се издигали, ту се спускали, отмервайки последните години на чуждото владичество.
Камбанарията на храм "Свети Георги" е изградена едновременно със самата църква. Тя е кулуминационният момент на целият ансамбъл и е една от най-оригиналните в страната. Вътрешно изписана през 1847 година, както се вижда от оставеният там надпис.

Свещенници на храма

+Oтец Борислав Манчев
В последното десетилетие на XX век за църквата се полагат много грижи. Всичко е реставрирано и подновено. Стаичката над централният вход не само е възстановена, но и изографисана външно и сега тя краси отдалеч храма. Ремонта и е с финансовата помощ на семейство Кафалови, както и благодарение на неуморния труд на покойния свещеник отец Борислав Манчев.
Отец Стефан
От една година за благоустрояването на храма се грижи свещеноиконом Стефан Костадинов. Под негово ръководство и с непосредствената му помощ са възстановени петте входни врати на църквата. Продължават възстановителните действия на прицърковната постройка и са направени първите стъпки по ремонтирането на трите купола на храма.